К. С. Луис - Отвъд безмълвната планета

Ревю от: Светослав Александров

През 1938 година, близо две десетилетия преди началото на космическата ера, известният писател К.С. Луис публикува произведението „Отвъд безмълвната планета“, което впоследствие се превръща в първото произведение от „Космическа трилогия“, след като са публикувани още „Переландра“ и „Онази грозна сила“. За мен „Отвъд безмълвната планета“ беше изключително увлекателно четиво, точно от което имах нужда през този юнски пек.

„Космическата трилогия“ продължава да бъде известна и днес и продължава да се чете с удоволствие – нищо че, както вече знаем, на Марс и Венера няма разумен живот. Дългогодишните почитатели на космическите полети биха се подразнили от описанието на пътешествието към Малакандра (името, което местните жители използват, за да опишат Марс) – както е видно, К. С. Луис не е бил експерт в тази област (още повече, че книгата е писана преди космическата ера) и грешките са налице. Но научната точност не е била главната цел на писателя. Той не се е интересувал от теоретичните трудности в космонавтиката – а от практическите проблеми, които човек ще срещне при колонизацията на други светове и евентуално сблъсъка ни с извънземни създания. „Отвъд безмълвната планета“ засяга етични въпроси – и затова продължава да е актуална и до ден днешен. Защото, макар и писана близо две десетилетия преди полета на „Спутник“, в нея са засегнати много от въпросите, които днес ние, космическите ентусиасти си задаваме.

Защо летим в космоса? Защо изпращаме хора до орбиталните станции и марсоходи към Марс? Какъв е смисълът на космическата експанзия на човечеството? Казваме, че летейки в космоса, човек има по-голям шанс да оцелее в случай на катаклизъм, който порази Земята – тогава ние безсмъртие за човешката раса ли търсим? Етично ли е това? И защо отиваме към другите планети – да ги замърсим, както сме замърсили Земята, за да ги напуснем впоследствие и да се отправим към още по-други планети, които и тях да замърсим? Неслучайно днес еколози и представители на зелени партии използват именно този последен аргумент срещу космонавтиката.

К.С. Луис не е бил привърженик на космонавтиката. Напротив – той е бил противник срещу всякакъв опит да се провеждат междупланетни полети. Към по-младия си колега и автор на научнофантастични произведения Артър Кларк той се обръща по следния начин: „Пожелавам ти успех за всяка лекция, която изнасяш, освен за лекциите за практическо реализиране на космическите полети!“

Защо? К.С. Луис не просто е бил християнин и брилянтен апологет – той е вярвал в падналата природа на човечеството и е смятал, че веднъж излизайки в космоса, човек ще пренесе злото и там. Ако писателят Хърбърт Уелс във „Война на световете“ е описвал извънземните нашественици (т.е. марсианците) като чудовища, К. С. Луис обръща въпроса – ами ако ние сме чудовищата?

„Ние знаем как нашата раса постъпва към странниците. Човек унищожава и поробва всеки вид, който може. Цивилизованият човек убива, поробва, лъже, покварява дивия човек.“, споделя К. С. Луис.

В „Отвъд безмълвната планета“ главният герой Рансъм наистина осъзнава това. Веднъж, стъпил на Марс, той се учудва как местните раси на хросите, сероните и пфифлтригите живеят съвместно, без да воюват.  Книгата разкрива свят, в който планетите от Слънчевата система се покровителстват от ангелоподобни същества, наречени елдили, начело на които стоят Оярсите.  Единствено Оярсът на Земята се е възгордял и трагичното му падение откъснало Земята от Вселената, превърнало я е в безмълвна планета,  а жителите на Земята се превърнали в „криви хора“. Кривите хора – най-добре изобразени чрез спътниците на Рансъм – Уестън и Девайн, показват човечеството в най-лошата възможна светлина. Девайн се ръководи от алчност – неговото присъствие на Марс е само заради златото, което го е направило богат. Уестън е по-различен – той е образът на учения, който вярва, че човек колонизира космоса, за да подсигури безсмъртието на човечеството – пренасяйки го от планета към планета.

Поуката, която К.С. Луис предава чрез думите на Оярса, е следната – човек трябва да приеме с достойнство смъртта – не просто за отделната личност, но и за цивилизацията като цяло. В „Отвъд безмълвната планета“ се разкрива, че Марс (Малакандра) е преживял космическо опустошение при атаката и днес много малко региони от него са истински обитаеми. Въпреки това жителите му не са избягали, нито планират да избягат от него.

Възможно ли е нещата да стоят по този начин и за съвременния човек, в истинския свят? Защо летим в космоса? К. С. Луис  едва доживява началото на космическата епоха – свидетел е на полетите на „Спутник“, „Луна 2“ и на Гагарин. Умира в същия ден, в който загива Джон Ф. Кенеди.

К. С. Луис е свидетел, че космонавтиката на човечеството е зачената в грях. Тя се е родила в разгара на съревнованието между САЩ и СССР, по време на студената война, и наистина изглежда, че човек пренася злото от Земята в космоса. До известна степен това продължава и до ден днешен – Северна Корея се мъчи да докаже своето превъзходство на света. Преди няколко години Китай удари спътник с антисателитно оръжие, замърсявайки околоземна орбита.

Но мисля, че ако Луис беше доживял до по-късни времена, неговото мнение за космонавтиката и космическите полети можеше и да бъде променено.

Защото, на фона на всичко, космонавтиката имаше несравнимо по-голяма полза за човечеството, отколкото вреда. Космонавтиката беше катализатор на процеси, които доведоха до успокояването на страстите между враждуващи страни и потушаването на Студената война.

Днес „Международната космическа станция“ е преди всичко символ на мира. Днес представители на доскоро враждуващи страни се здрависват, прегръщат се, споделят общи мечти и цели, извършват научна дейност заедно. И всичко това става, докато политическите търкания продължават до ден днешен.

Марсоходът на НАСА „Кюриозити“ пък се превърна в символ на това как човек може да сътвори нещо положително. На фона на новини за атентати, убийства се случи благополучно кацане на Марс, съпроводено от сълзи на радост и щастие. Целият свят видя как десетилетен труд на инженерите беше възнаграден с успех – но и не само – този успех показа на света творческия и изследователски дух на човечеството. Eдин от ръководителите на екипа – Адам Столцнър даде невероятен пример за човешко смирение (християнско качество), когато сподели, че не се чувства горд от постижението, а смирен, визирайки важността на ролята на всеки един човек от екипа.

Снимките на Земята от космоса ни показват как по-добре можем да опазваме нашата планета – неслучайно спътник беше този, който откри озоновото изтъняване. Погледът към Земята от космоса ни учи за нашето място във Вселената – от една страна сме малки, една прашинка от цял свят (не е ли това смиряващо?), но от друга страна сме построили машини, способни да изучават небесата.

Именно затова смятам, че К. С. Луис е грешал относно цялостната си преценка за космонавтиката. Но благодарение на него днес, изучавайки и усвоявайки космоса, разпростирайки все повече присъствието на човек сред небесата, можем да се замислим за мотивите си.

Самият аз съм космически ентусиаст. Винаги съм презирал и ще презирам неграмотните, които казват: „Ние имаме толкова проблеми на Земята, накъде сме тръгнали в космоса“, „Космонавтиката нищо не е дала на света, харчат се милиарди пари за глупости“. Хората, които твърдят така, наистина са заслужили моето дълбоко и искрено презрение. Но от друга страна – интелигентна и грамотна дискусия за космонавтиката и космическата етика никога не е излишна.

Днес има много положителни и морални причини да летим в космоса. И ще продължим да го правим! Ние отиваме да заселим Марс, защото това е предизвикателство – а човешката цивилизация има нужда от предизвикателства, за да оцелее. Историята ни учи, че цивилизации са западали, когато не е имало предизвикателства пред тях.  Днес малко са предизвикателствата, които са останали пред глобалното човечество тук, на Земята – моретата са преплавани, континентите са усвоени. Космонавтиката задава нужното предизвикателство пред нашето технологизирано човечество.

Самото познание е върховна ценност. Няма излишно научно познание. Ние отиваме в космоса, за да го изучим – а познанията, които научаваме, ги прилагаме и тук, на Земята, подобрявайки живота.

Това е положителният смисъл на космонавтиката. И ето защо тя трябва да продължи да съществува. И ще съществува.

Advertisements