pastori-agenti

Eдна от отличаващите се книги, издадени през тази бурна и изпълнена с повратни за България събития, е новата книга на евангелския пастор Ангел Пилев, озаглавена „Пастори агенти на ДС“. Понякога, макар и все още сравнително рядко, аз пиша ревюта на книги. Преди една година написах ревю на книгата на пастор Христо Куличев „Процесите – партията срещу църквата“. Тази книга описваше страданията, които духовни ръководители на протестантските християнски църкви са преживели. Имена като Харалан Попов, Васил Зяпков, Марин Глухаров, Здравко Безлов са влезли в църковната история като християни, които са преживели най-жестоките мъки – лежали са по лагери и затвори – само и само да не предадат вярата си. Самият автор на „Процесите – партията срещу църквата“ също е лежал в затвора.

Но книгата „Пастори агенти на ДС“ засяга другата част от историята – за тези църковни ръководители, които са се съгласили да направят компромис и да се съгласят да бъдат агенти към зловещата Държавна сигурност.

Запознах се с автора на книгата във „Фейсбук“ малко преди Комисията по досиетата да просветли духовниците в православието и протестантството. По-късно се запознахме и на живо и започнахме да обсъждаме агентурния проблем в детайли. Тогава написването на самата книга беше само идея. Ангел Пилев осъзнаваше, че обществото трябва да знае истината, и беше се заел с нелеката задача да събере и систематизира най-важните факти, описани в новоразсекретените документи. В началото планът му беше изключително амбициозен – искаше да издаде книгата още в края на 2012 година. Заявявайки това намерение пред мен, аз винаги му казвах, че подобно начинание е почти невъзможно, защото събирането на информация, написването, редакцията и корекцията на текста сами по себе си са много трудоемки задачи. Накрая „Пастори агенти на ДС“ беше официално представена на 30 май 2013 година – след по-малко от шест месеца закъснение. Това е постижение според стандартите на родното книгоиздаване и за самия автор – и още по-изненадан бях да науча, че книгата е написана на висок стил, разбираема е и качеството на описания материал е на високо ниво. Малцина са писателите, които могат да постигнат това, когато са обвързани със срокове – в това отношение книгата получава първи плюс от мен в това ревю.

Мнозина от моите читатели (на блога) биха си задали въпроса: защо точно аз съм изиграл роля в цялата тази кампания за осветляването на агентите? Те ме питат в следния контекст: понеже аз съм само на 26 години, само три години от живота ми са минали под сянката на комунизма, твърде съм млад, за да помня комунизма. Защо изобщо трябва да се занимавам с нещо, което не ми е повлиявало пряко? Въпросът с агентите и досиетата не би следвало да ме интересува. Или, както се изрази не особено тактично богословът Вениамин Пеев – че такива като мен са били още в „детските ясли, когато агентурният проблем е разяждал тялото Христово“

Отговорът на този въпрос е банален – но същевременно истинен: защото все някой млад човек трябва да се занимава с това. Парадоксално е, но някои от така наречените „десни“ и описващи се за антикомунисти се съпротивляват много по-активно срещу това млади хора да заемат публична позиция, отколкото дейците в „левия лагер“. Тъжно е, но малцина са младите хора, които са се осъзнали като консерватори и антикомунисти. За сметка на това БКП и ДС са успели в това да възпитат ново поколение от млади хора, които пък реабилитират тоталитарния режим, но също не са били свидетели на него! Неслучайно днес един от най-яростните защитници на агентите в политиката е едно младо и харизматично момче – Кристиян Вигенин, който сега заема ролята на външен министър и категорично оповести, че не можем да се лишим от опита на агентите на ДС като посланици или служители на МВнР.

И така, стигаме до основния въпрос – защо книгата на пастор Ангел Пилев е толкова важна? Някои биха казали, че тя няма кой знае каква широка обществена стойност, като се има предвид, че засяга въпрос с тясна тематика – църковна. След прочитането на книгата, аз съм категоричен – тя се разпростира много по-далече от църковната тематика. Тя засяга пряко един от най-основните въпроси за състоянието на България в днешно време – а именно: коя от всичките истории за прехода беше истинска? Защото в годините на прехода беше извършена чудовищна подмяна на българската история. Истински репресираните (които са лежали по затворите) бяха изтикани в периферията и не им беше дадена трибуна да говорят. От друга страна, „бивши“ комунисти и ченгета започнаха да се изявяват като репресирани и онеправдани.

Малко или много, подобна е ситуацията и в църквата. „Героите“ на книгата „Пастори агенти на ДС“, колкото и да са различни, независимо от всяка тяхна уникална история, всички те си приличат по една характеристика – няма нито един сред тях, който да говори открито и откровено относно това, което се е случило. Липсват плодове на истинско покаяние. Всички търсят начин да се оправдаят. Всички търсят начин да скрият нещо. Това е трагедия за християнството в България, което трябва да бъде „сол и светлина“ на света и да може да разграничава ясно понятия като добро и зло, като вярност и предателство. Обезсолила ли се е солта?

Съвременното християнско общество е по-скоро олицетворение на обществото ни като цяло. В обществото ни (в светския смисъл на думата) няма все още консенсус относно това как да се постъпва с агентите на ДС. Малцина са тези, които са за пълно разсекретяване на досиетата и лустрацията. Но пък преобладават тези, които смятат, че темата за досиетата не е чак толкова важна. Днешният парламент е представен от четири партии – и всички те вкараха агенти в Народното събрание. Комисията по досиетата (непосредствено преди изборите) оповести кои са агентите сред кандидат – депутатите. Четирите партии, които влязоха, не си ги отзоваха – но и това нямаше значение. Хората си гласуваха за тях, без да се влияят от агентурното минало. Съответно обществото си получи такова управление, каквото заслужава.

Твърде много хора, с които общувам, ми казват, че темата за досиетата тряба да се приключи веднъж завинаги и каквото и да е било, да се забрави. „Да спи под камък злото“, както е в българския фолклор. Сред тях не присъстват само възрастни хора – присъстват и млади хора. За моя огромна и неприятна изненада – такава е картината и в църквите. Много от вярващите ми приятели, които са млади, също оправдават агентите! Защо? Ами … защото така са научени. Защото нещата започват още от млада възраст. Все ще се намери някоя баба, която ще каже, че при байтошово не е било чак толкова зле. Мама и тати също може да не са антикомунистии, а може и да са били бивши членове на БКП, или агенти?!

Но когато злото спи под камък, то не е унищожено. То си стои там. И чака удобен момент, за да изпълзи. А мога да ви гарантирам – зло е имало, дори сред осветените лидери като агенти. Страшно е дори да се спомене – но един от „героите“ на „Пастори агенти на ДС“ е донасял информация, получена от собствената си баба, а още един – от собствената си майка!

Но нека не поставяме всички, описани в книгата, под общ знаменател. Всеки един от описаните агенти има своя собствена история. Книгата разкрива, че човек не става лош в рамките на една нощ. Разбира се, сред „героите“ на книгата има такива, които са кариеристи, които съзнателно са търсили помощта на ДС, за да се издигнат в църковната йерархия – и не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. Но има и трагични съдби. Един от пасторите е принуден да съдейства след компромат. Друг, чиято църква до този момент е била нелегална, търси начин да я легализира – но така става, че от опитите си да стъпва на два стола сам се оплита в мрежите на ДС като пате в кълчища. Трети настоява пред властите – каквито и задачи да се наложи да изпълнява, да не пречат на това църквата да се разраства и да се развива… Портретите на различните пастори са различни. Съдейки от досиетата, някои от тях имат вяра в Бог. Други – не (или поне не става ясно). Някои са получавали финансови облаги от работата си като агенти. Други са отказвали да дават писмени сведения.

Един от най-съществените проблеми, които повдига „Пастори агенти на ДС“, е защо християните отказват да възприемат истината такава, каквато е.  Преди време една жена (която от дълги години е в активно служение) просто отказа да ме слуша, когато  й разказвах за агентите. „Не искам да знам, тези хора ги познавам, не искам да се разочаровам от тях“. Тази жена беше готова да си затвори очите – само и само илюзорната представа, старателно изградена през годините. Ако някой, обаче, иска да си намери оправдание, за да оправдае собствената си представа, той непременно ще намери такова. Книгата описва редица оправдания. И колкото и неправдоподобни да са, винаги ще има някой, който да им вярва.

Единственият недостатък, който бих могъл да изтъкна, е огромното наличие на трудно четливи собственоръчно написани сведения, които са сканирани и приложени в книгата. За съжаление книгата „Пастори агенти на ДС“ не е могла да мине без това – твърде много от „героите“ на книгата декларираха, че никога не са писали и подписвали собственоръчно декларации за сътрудничество и доноси. Сега, намирайки се на видно място, би могло да се провери – дали тези документи са наистина написани от ръката на агента, или както твърдят агентите в оправданията си, са подправени.

Силно се надявам книгата да получи добро разпространение и да достигне до дома на все повече християни. Оттук нататък – който има очи, ще види. Който има очи – ще чуе. И аз, подобно на автора, се надявам да има прогледнали – да се намерят, както в стари времена, поне 7 000, които не са се преклонили на идолите. Останалото са подробности…

Advertisements