Светослав Александров

Точно така. Реших да си направя публична страница във Фейсбук, която е достъпна на следния интернет адрес:
https://www.facebook.com/svetlyoalexandrov

Сега, след като я направих, чувствам, че се налага да обясня на хората защо съм постъпил така. Обществото не гледа с добро око на тези, които си създават публични страници, и веднага ги окачествява като надути и арогантни. Вече съм го изпитал на собствен гръб, когато мои зложелатели изнамериха в мрежата публикувана информация за мен за спечелени конкурси и веднага се опитаха да ме уязвят. Сигурен съм, че сега, когато съм си създал публична страница с възможност за Like-ване на профила, същите тези зложелатели отново ще изпълзят. Поради тази причина се налага да дам следното обяснение…

… а именно, че това, че съм си създал публична страница във Фейсбук не е опит от моя страна да чеша егото си.

Правя го, защото така се налага. Защото организацията на социалната мрежа във Фейсбук не ми дава възможност да общувам с хората по начина, по който на мен ми се иска.

На първо място – искам моята лична страница (не говоря за публичната, която създадох, а за личния си профил) – да бъде моето лично място за лично общуване с моите най-добри приятели.  Всеки друг, разбира се, е добре дошъл, стига да е наясно, че в личната ми страницата ще има информация за лични преживявания, за Бог, за Вселената, за нравствени проблеми, за наука, музика, за игри… за такива неща.

Най-важно – искам моята лична страница да бъде място и за моята лична отмора.

На второ място обаче – искам да имам пространство в мрежата, където да мога да говоря по важни теми, които съществуват в съзнанието на хората като злободневни. Това е темата за мерките срещу бездомните кучета, за комунизма, за агентите, за политически решения, за това колко съм разстроен, че ДСБ не влезе в парламента…

Сред приятелите си във Фейсбук имам такива хора, каквито не желаят да им се набиват в очите такива общозначими теми, каквито мен ме вълнуват. Държа да отбележа: не се крия от тях, не мишкувам, не водя двойнствен живот. Говорил съм открито със всякакви хора за това как не одобрявам да има агенти на ДС в духовенството, как не искам да ме управляват комунисти… Въпреки това част от тези хора, макар и да разбират гледната ми точка, не желаят тя да се натрапва в очите им всеки път. А аз обичам да пиша много пъти по едно и също нещо. Същевременно съзнавам, че желанието на тези хора (на които също държа) е да не им се натрапва в очите една и съща информация, която ги дразни. И бих желал да заявя моето най-добро намерение, че уважавам тяхното желание.

Дотук, надявам се, всичко е ясно. Сега опираме до едно много неприятно за мен явление във Facebook – а именно Facebook Unfriending-a.

Разбирам, че свят широк, а хора – разни. Разбирам, че различните хора възприемат интернет по различен начин и виртуалното общуване по различен начин. Държа, обаче, да споделя следното, което важи в пълна сила за мен – за мен интернет и интернет общуването не е някакво абстрактно понятие, което съществува в някаква паралелна вселена, различна от тази, в която живеем. Интернет не съществува отделно от „реалния живот“, той е част от реалния живот – и ако някой ми каже нещо уязвяващо (или ме ънфрендне или блокира) – не пикселите на екрана, а реалната личност забелязва това. Това за мен е не просто моята гледна точка – това за мен е единствената гледна точка. Интернет профилът ми не съществува запечатан в рамките на компютърната ми кутия, компютърното пространство не е Матрицата, а е нещо, което се отразява и върху реалния живот.

Поради тази причина често ми се налага да изисквам обяснения в реалния живот от хората защо са постъпили така – и се оказва, че за тях гледната точка е различна – не искат дадени становища да им се натрапват на екрана, и затова са решили да ме ограничат. Но вече казах моята гледна точка – аз не правя разграничение между реалното и виртуалното общуване. За мен онлайн „късането“ е и реално късане. Не си мислете, че в социалните мрежи можете да постъпите така, без другите да разберат (защото Фейсбук изпраща нотификация само за сближаването, не и за „късането)… Поне аз разбирам. ВИНАГИ РАЗБИРАМ В 100% ОТ СЛУЧАИТЕ. А и за мен подобно „скрито“ късане намирисва на страхливост.

За да не изневеря на принципите си, за да мога да имам свое лично пространство, и да давам избор на хората, с които общувам, да четат моите позиции, разделям виртуалното си пространство на две – личен профил, където ще си говоря с приятели за обикновени ежедневни теми, и обществен профил – където ще говоря със всички за всичко (обществени теми).

Това е истинската причина. А не някакво мое его.

Надявам се да съм бил достатъчно изчерпателен.

Advertisements