Miting

През изминалите няколко дни се наслушах на негативно отношение към нас, младите – за това, че не сме живели по комунистическо, за да дадем адекватна оценка за близкото минало, че нямаме спомени от онова време, за да бъдем съдници… че в общи линии няма за какво да се бъркаме в неща, които не разбираме.

Роден съм през далечния (от моя гледна точка) месец декември 1986 година. Това ще рече, че едва три години (дори по-малко от три години) от моя живот са минали под сянката на тоталитарния режим. Вярно – тези първи три години трудно могат да се нарекат „съзнателен живот”. И все пак вярвам, че с детското си съзнание аз разбирах, че става нещо голямо след този преломен 10-ти ноември. Нещо велико, което не можех да опиша. Задавах своите наивни детски въпроси: Защо всички са станали толкова рано и къде отиват? (Отговорът беше: „Да гласуваме” – не разбирах какво значи това да гласуваш, но с този тон, с който отговорът беше изречен, знаех, че е нещо важно), „Какво значи СДС?”, „Защо СДС е толкова добро, а БСП е толкова лошо?”. Това за мен бяха изключително важни въпроси и исках да получа отговори веднага. Бях твърде малък, за да науча отговорите на тъй задаваните от мен въпроси.

И така, не беше му времето. Времето ми беше запълнено от игрите. Ако едно дете си има покрив, а родителите му се грижат за него, то няма от какво да се притеснява. Но така се случи, че дойде „Виденовата зима”. А нея си я спомням – при това доста добре, а и една съществена част от връстниците ми си я спомнят. Ако имаше някакво обяснение за това защо „БСП е толкова лошо”,  това беше то. Вече бях разбрал, че е лошо. Ако трябва да съм интелектуално откровен през себе си, не ме притеснява толкова фактът, че нямам съзнателен живот по комунистическо време – а че догодина и на по-следващите избори ще се появят гласоподаватели, които не познават нито една криза, плод на управлението на БКП или БСП. Аз поне помня „Виденовата зима”. Малко по-големите от мен помнят и „Лукановата зима“. За кого биха гласували новите гласоподаватели? Очевидно някой ще се опита да ги привлече – БСП, другите леви парти, псевдодесните партии (леви партии под прикритие, креатура на ДС).

А младите са особено податливи на „обработка”, защото през годините на прехода образователната система рухна – то не бяха нови реформи, то не бяха нови изпити за след седми клас, то не беше безсмислено зазубряне на учебен материал (от който българската история беше пречупена през призмата на червени глави). На всичкото отгоре дойде и чалгата, дойде един невероятен морален упадък. Като резултат днес ние виждаме едни апатични младежи, които не знаят какво искат от живота, възпитанието им не почива върху стабилна ценностна система, нямат гражданска позиция по наболели въпроси. Най-лошото е, че младежите в голямата си част не умеят да мислят критично и да анализират – и това е плод на пагубното отношение на управляващите през последното десетилетие към науката – управляващи, за които науката е излишен лукс, за които е оправдано да строят магистрали върху археологически находки, за които е по-важно да дадат пари за да гледаме мачовете от А група и за реставрирането на стадиони, докато астрономическите обсерватории гният в мизерия. И така, пагубното отношение към образованието и науката продължава, на младите не им пука, някогашните реформатори отдавна са се отказали да правят каквото и да е било или са изчезнали в чужбина. Сред ширещата се неграмотност са партиите, които чакат да привлекат неграмотните маси, за да се докопат до властта.

Изминаха почти двадесет и шест години след моето раждане и двадесет и три години от началото на прехода. Не знам какви въпроси си задават малките деца, които днес растат. Избори? Какво е това? Кой днес ще стане рано с ентусиазъм, за да отиде да гласува? Повечето от съвременниците ми просто махват с ръка и отсичат в байганьовски стил: „Те всички са маскари”. И така отказват да изберат по-малкото зло, или (ако гледаме по-положително: малко по-голямото добро), оставайки изборът да бъде направен от друг. СДС? Кои бяха пък тия? ДСБ? Костов е виновен! (За какво? Не знам, но е виновен.) „Лошо нещо ли е БСП?” Как бихте отговорили на този въпрос на вашето дете? Ще се присъедините ли към врякащите червени бабички и лелки и ще пригласяте ли с тях колко хубаво нещо е социализЪма, или ще им обясните, че това е бил един човеконенавистен режим.

Понякога си мисля – ако можем да махнем с една магическа пръчка – и нека върнем социализЪма за една година. Една. Не повече, не по-малко – колкото по-възрастните да си спомнят какво е било, а по-младите – да го научат. Нека да се върне с тогавашните заплати, с безплатното здравеопазване и безплатното образование. Но нека се върнат и другите неща – и цензурата в медиите, и нека има телевизия само на руски език в петък, и нека да има опашки за цветни телевизори, нека колите втора употреба да бъдат по-скъпи от новите, защото за тях поне не се чака… Нека да няма свободни вероизповедания. Нека да видим въздишащите по миналото колко биха издържали при такъв режим.

Но това не е възможно да стане.

Днес се извършва една чудовищна подмяна на историята. Днес комунистите и доносниците от КДС са окупирали всички области в живота ни и продължават да дирижират прехода. Днес настъпва възраждане на живковизацията – беше проведена конференция в СУ за Людмила Живкова, която ме накара да се засрамя, че съм възпитаник на въпросното учебно заведение. И на нито една политическа партия не направи впечатление това – с изключение на една – ДСБ (Демократи за силна България).

Аз съм едно от децата на прехода. Как изглеждат събитията след десети ноември до ден днешен през моя поглед? За мен началото и краят на този период бяха като два огледални образи – безкрайно противоположни. Между тези две противоположности лежат тъмните години – а сред тях силуетите на старите комунисти и доносници, които бавно и задкулисно подменяха историята, заличавайки собствените си грехове и промивайки с чалга и изкривена история съзнанието на следващото поколение.

И на фона на всичко това – единственият възможен въпрос: А преживяли ли сме наистина Промяната? 

 

Advertisements