Когато бях кандидат-студент преди шест години, не се колебаех кой ВУЗ да избера за своето обучение. В края на краищата придобих степените “бакалавър” и “магистър” в Софийски университет. Днес, след като научих, че Христо Стоичков ще бъде удостоен със звание “почетен доктор”  (или още “доктор хонорис кауза”) от Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, с ръка на сърцето си казвам – добре, че никога не съм изявявал желание да уча в ПУ. Ако бях отишъл там, днес щях да се срамувам от университета, който ме е обучил.

Според информацията от Дарик явно причината за удостояването на Стоичков с това звание е неговият успех като футболист и че подкрепата му е ценена  и търсена при организацията на обществени и държавни актове. Явно е стартирал проект за Спортен комплекс на университета. Моите извинения, но според мен това не е достатъчно основание, за да наричаме Стоичков “доктор”, пък било то и хонорис кауза. Аз не отричам, че Христо Стоичков е един успял, дори велик българин. Но неговите постижения са в спорта, а не в областта на науката. Не отричам, че е достоен за носител за наградите “Златна обувка” и “Златна топка”. Това са изключително престижни футболни награди и браво на човека за това. Но извинявайте – всяка жаба да си знае гьола. Сигурен съм, че дори само познанията на Стоичков по английски език (самтаймс люн, самтаймс уин) не са достатъчни, за да успее да напише самостоятелно научна публикация в международно списание.

В този ред на мисли считам, че удостояването на Христо Стоичков с това звание е изключително възмутителна постъпка, от която аз се чувствам лично обиден. Не може аз и млади хора като мен да се потим над учебници, за да учим в университет, да придобием степени “бакалавър”, “магистър”… че после да ходим по конкурси и да полагаме изпити за докторантура и да се мъчим да трупаме публикации и да пишем дисертации… докато други хора, които, макар и велики в други области, нямат нищо общо с науката и научната дейност.

Разбирам също така, че физкултурничеството е днес на почит. Дори в политиката. Не мисля, че мога да се сърдя на обществото за това – очевидно на хората се харесва един мачо, активен състезател по карате с черен пояс, да “оправя България”. Очевидно такава е ценностната система на хората –  днес учените не са чак толкова популярни и поредното откритие за това как еди кой си ген кодира еди кой си ензим не впечатлява хората, за разлика от един пич с големи мускули, който пъшка над успоредката.

Не отричам, че спортът има допир с науката – иначе нямаше да има списания като Medicine and Science in Sports and Exercise. Не отричам, че науката е изиграла своята огромна роля в подобряване на спортните постижения. Не случайно има Спортна академия, която обучава спортни треньори, спортни журналисти, учители по физкултура и кинезитерапевти… Но самите спортисти в голямата си част ( в това число и Христо Стоичков ) не се занимават с научни изследвания и научна дейност. В този ред на мисли физкултурничеството няма място сред точните научни дисциплини. Ако ли пък Христо Стоичков наистина има принос в треньорската дейност и основаването на школи – ами нека тогава Спортната академия да му присъди звание, а не ПУ. Последното според мен е срамно – особено за университет, който има традиции в областта на точните науки.

Advertisements