Публикувано за пръв път през декември 2010 г.

През последните седмици много се изписа за БАН, университетите, за това как трябва да се прави наука и как да не се прави. Нали българинът разбира от всичко – политика, футбол, жени, наука и т.н.?

Понякога обаче аз се сблъсквам с твърдения, които направо ме изумяват. Странно е, не, страшно е как може да има толкова хора, които мислят, че научната дейност трябва да бъде останала изцяло на пазара. Има хора, които са ми казвали, че отдавна е минало времето, когато трябва да се правят изследвания от чисто научен интерес. Други ми казват, че за всеки вложен цент трябва да се търси практическо приложение. Трети отиват по-нататък и твърдят, че изобщо не трябва да има лаборатории, издържани от средства на данъкоплатци…

Но нека да си го кажем направо: Невъзможно е да се остави науката изцяло на пазара и частния бизнес.

Преди да ме обвините и набедите като левичар, социалист, комунист и т.н. аз държа да отбележа: пазарът е важен. Пазарът е много важен, защото той помага да се определи кои клонове на приложната наука имат приоритет имайки предвид настоящите нужди на обществото. Ще кажа още нещо – търсел съм начини да измисля как може науката да се обвърже изцяло с пазара.

Но това не става. Научната дейност просто не се подчинява на принципите, определени от пазарната  икономика. Да, има такава наука, която може да се обвърже някак си – но само приложната наука. Не и фундаменталната.

През последните дни аз се допитах до американски научни общности и с тяхна помощ ще се опитам да сумирам пред вас защо е невъзможно да се обвърже научната дейност изцяло с пазара и защо трябва да има национални лаборатории.

1. Научната дейност има голям фактор на неизвестност и несигурност

Пазарът предпочита сигурността пред неизвестността. Много е трудно да се предвиди в науката кои точно клонове са важни и откъде ще изникне нещо, което ще може да се приложи по-нататък в практиката. Добре е да си спомним, че по-голяма част от научните разработки на Галилео не са имали директно практическо приложение в продължение на столетия. Същото може да се каже и за разработките на Пастьор – пастьоризацията е предложена едва през 1964 година като чисто научна дейнос. Но кой е могъл да предположи, че едва по-късно, към края на 19 век ще започне да се прилага и в практиката?

Днес се дават огромни средства за търсенето на бозона Хигс или за определянето на това каква е концентрацията на метал в космическите мъглявини и на пръв поглед тези дейности не носят пряка печалба. Фундаменталната физика (в това число и откриването на бозона Хигс), която се върши от Големия адронен колайдер, ще даде плод едва след няколко десетилетия. Но поради елемента на несигурност ние не знаем точно какво да очакваме и по какъв начин откритията ще повлияят бизнеса след десетилетия.

2. Пазарът си служи с кратки срокове, докато науката си служи с дълги срокове

Карл Сейгън веднъж казва, че ако гениите, които са изобретили телеграфа са се опитали да изобретят телевизора, те са щяли да се провялат, защото необходимата физика все още не е била открита от Джеймс Максуел. Отнело е цели 80 години от уравненията на Максуел до появата на телевизията.  Квантовата революция започва в началото на 20 век, но както Сейгън също казва, до директните приложения в практиката минават още 80 години! Пазарът работи с кратки срокове и просто не може да функционира с тези мащаби.

3. За да може научната дейност да е ползотворна, трябва учените в национален и световен мащаб да могат да обменят свободно информацията си. Това е несъвместимо с пазарните принципи…

… и ако научната дейност (в това число и фундаменталната) бъде оставена изцяло на пазара, ще има много компании, които ще се опитат да си пазят инвестицията, като провеждат научната дейност тайно. В това число и резултатите няма да бъдат оповествявани публично. С елиминирането на свободния обмен на информация науката ще напредва с още по-бавни темпове.

4. Практиката показва, че голяма част от технологичните постижения са направени с правителствени средства, а не с частни

Типичен пример за това е интегралната схема. Също така и реактивните двигатели, GPS, радарът, сонарът, дигиталният компютър. Разбира се, тук може да се повдигне етичен проблем, защото голяма част от тези постижения са разработени или доработени със средства на армията и за военни цели, но фактът си е факт – в днешно време това са изключително полезни разработки и не можем да си представим живота без тях.

Advertisements